Вечност

31 авг. 2007 г., 20:09

Поэзия

512 0 0

Времето тече,
а часовникът
не го отчита.
Той просто тик-така -
чака края на вечноста.
Изглежда ще чака
дълго, както аз.
Знаеш ли, Скъпи,
и ти си като нас,
и ти бягаш,
и теб те е страх
да не се срещнеш
със съвеста си
за всеки сторен грях.
Той някой ден ще
откаже, дори няма
да издава звук,
но дори да спре, Любими,
аз ще бъда тук.

Вечност

Свързани произведения

Комментарии

Предложения