Веднъж...
Веднъж ще обичаш, веднъж ще те боли,
веднъж ще предадеш света, себе си и нея дори.
Тогава искам да си спомниш за моите сълзи,
за болката в очите ми, за изпепеляващия огън в сърцето ми.
И нека светът се стовари върху раменете ти
и нека болката разкъсва тялото ти на две
и нека всичко в тебе да гори.
Бавно да умираш и спомените за всичката болка,
която си причинил, да разяжда твоята душа.
Дано, но не сега. След време.
И нека болката е по-голяма
и силата и повече да ти горчи
и да не забравяш тази рана,
която остави в мене да гори.
Обичал ли си някого, те питам
и взирам се във погледа студен.
А отговора още чакам във ъгъла студен.
Превърнах се във ледена статуя,
която е украса на твоя леден дом.
Само искрата в сърцето си пазя, за да ме боли.
© Силвия All rights reserved.
