Веднъж другарите ми се събраха
|
Веднъж другарите ми се събраха На вятъра реших да се оплача -
около 1970 г.
|
|
|
© Ангел Чортов Всички права |
© Ангел Чортов All rights reserved.
|
Веднъж другарите ми се събраха На вятъра реших да се оплача -
около 1970 г.
|
|
|
© Ангел Чортов Всички права |
© Ангел Чортов All rights reserved.
?
.
!
.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...