Веднъж другарите ми се събраха
във планината някъде сами.
За тръгването си не споменаха
пред мене - и това ме наскърби.
Обиден тръгнах да поскитам в здрача,
ала и сам - обидата боли.
На вятъра реших да се оплача -
като приятел да ме съжали.
- Приятелството ни убиха вече.
Не може нищо да го възкреси!
Но ме погали вятърът и рече:
- У другите вината не търси! ...