Ветрена жена
Звънна вятърът в стъклата,
над балкона прелетя,
през прозореца отворен
влезе в моята душа.
И издигна ме високо
в утрото със песента,
че животът е надежда
в стръкче жилава трева.
Всяка болка отминава,
всяка радост е леха,
стрък от щастието цяло,
а гордостта е суета.
Ден във месец се прелива,
месецът в годината расте,
необятна е градината
във очите на дете.
Във усмивките събирам
свеж букет от светлина
и във времето намирам
свойто място на жена.
Вятърът във мен набира
звънки струни с песента,
затова така красива
ме намира в утринта.
Аз съм само стръкче радост,
посадила с любовта
цвете малко, ароматно,
с дъх на синя свобода.
Вятърът във мен живее,
тук - във моята душа,
затова с любов зове ме
своя ветрена жена.
над балкона прелетя,
през прозореца отворен
влезе в моята душа.
И издигна ме високо
в утрото със песента,
че животът е надежда
в стръкче жилава трева.
Всяка болка отминава,
всяка радост е леха,
стрък от щастието цяло,
а гордостта е суета.
Ден във месец се прелива,
месецът в годината расте,
необятна е градината
във очите на дете.
Във усмивките събирам
свеж букет от светлина
и във времето намирам
свойто място на жена.
Вятърът във мен набира
звънки струни с песента,
затова така красива
ме намира в утринта.
Аз съм само стръкче радост,
посадила с любовта
цвете малко, ароматно,
с дъх на синя свобода.
Вятърът във мен живее,
тук - във моята душа,
затова с любов зове ме
своя ветрена жена.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
