Ветрена жена

13.08.2007 г., 10:48 ч.

Поезия

705 0 14

Звънна вятърът в стъклата,
над балкона прелетя,
през прозореца отворен
влезе в моята душа.
И издигна ме високо
в утрото със песента,
че животът е надежда
в стръкче жилава трева.
Всяка болка отминава,
всяка радост е леха,
стрък от щастието цяло,
а гордостта е суета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ветрена жена

Искате да прочетете повече?

Предложения