13.08.2007 г., 10:48 ч.

Ветрена жена 

  Поезия
705 0 14
Звънна вятърът в стъклата,
над балкона прелетя,
през прозореца отворен
влезе в моята душа.
И издигна ме високо
в утрото със песента,
че животът е надежда
в стръкче жилава трева.
Всяка болка отминава,
всяка радост е леха,
стрък от щастието цяло,
а гордостта е суета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??