Dec 14, 2015, 6:32 PM

Видение

  Poetry » Civic
1.2K 0 1

От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.

Пълчища диви уроди край нея се тълпят
и точат лиги кървави за плячка обещана,
за жива плът от тялото на стреснатия свят,
а той наивно вярва си, че чудото ще стане.

Че кървавите пламъци на жертвените клади
запалени на прага му ще бъдат угасени
от вятъра раздухал ги. А мракът пада, пада
поглъщайки най-сетната надежда за спасение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безпощадна истина! Поздравявам и споделям!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...