14 dic 2015, 18:32

Видение

  Poesía » Civil
1.2K 0 1

От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.

Пълчища диви уроди край нея се тълпят
и точат лиги кървави за плячка обещана,
за жива плът от тялото на стреснатия свят,
а той наивно вярва си, че чудото ще стане.

Че кървавите пламъци на жертвените клади
запалени на прага му ще бъдат угасени
от вятъра раздухал ги. А мракът пада, пада
поглъщайки най-сетната надежда за спасение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безпощадна истина! Поздравявам и споделям!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....