ВИДЯХ БЯЛА ПТИЦА
Видях бяла птица високо над мене,
но не бе Надеждата тя.
Бял лебед летеше горе в небето
и пееше за любовта.
Песента му бе за мъка и обич,
със спомени свидни пълна бе тя
за Нея и за отминало щастие,
погалило някога тях двамата.
Следях безмълвен птицата бяла,
развълнуван от мисълта,
че след минути в небето ще има
още една светла звезда.
Видях как лебедът литна нагоре
и после се сля с вечността,
със същата обич където
отдавна го чакаше Тя.
Около мен днес срещам
много красиви неща,
но за мен в Любовта се крие целият свят
и само с това искам да съм богат.
Та нали единствено с Нея
лебедът за последно излита в небето,
отивайки при съществото, което
преди това е загубило сърцето.
Видях бяла птица високо над мене,
но не бе Надеждата тя.
Бял лебед летеше горе в небето
и пееше за обичта.© Вили Тодоров All rights reserved.
