* * *
Видял ли си трева да опасе овцете
или мравката да настъпи човек,
цветя да никнат от небето?
Или пък широка теснина?
Слънце през нощта видя ли,
водата огън да запали,
адът на небето да се възкачи...
Аз видях.
Видях и себе си, и теб сред тях,
в безкраите ми беше тясно,
в дните - тъмно,
но широка теснина преминах
и вода гасих със огън,
за да слезе Раят на земята.
© Албена Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
