Тя стоеше сама с приведена глава,
а тъмните облаци предвождаха дъжда!
Но вместо дъжд, сняг заваля
и замръзна там във ъгъла... Сама!
Надвисналата буря прикова я до стената
и снежинки като шапка струпваха се на главата!
Камбанен звън се чуваше в далечината,
а тя се молеше за милост, нивга непозната!
Вихрушката размаха ледените пипала,
погали я със злоба, мраз, студенина!
А тя стоеше сама с приведена глава
и замръзна там във ъгъла... Сама!