20.10.2010 г., 13:14

Вихрушка

927 0 2

Тя стоеше сама с приведена глава,
а тъмните облаци предвождаха дъжда!
Но вместо дъжд, сняг заваля
и замръзна там във ъгъла... Сама!

Надвисналата буря прикова я до стената
и снежинки като шапка струпваха се на главата!
Камбанен звън се чуваше в далечината,
а тя се молеше за милост, нивга непозната!

Вихрушката размаха ледените пипала,
погали я със злоба, мраз, студенина!
А тя стоеше сама с приведена глава
и замръзна там във ъгъла... Сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Петрунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...