20.10.2010 г., 13:14 ч.

Вихрушка 

  Поезия » Гражданска
603 0 2

Тя стоеше сама с приведена глава,
а тъмните облаци предвождаха дъжда!
Но вместо дъжд, сняг заваля
и замръзна там във ъгъла... Сама!

Надвисналата буря прикова я до стената
и снежинки като шапка струпваха се на главата!
Камбанен звън се чуваше в далечината,
а тя се молеше за милост, нивга непозната!

Вихрушката размаха ледените пипала,
погали я със злоба, мраз, студенина!
А тя стоеше сама с приведена глава
и замръзна там във ъгъла... Сама!

© Радина Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??