Виж...

Poetry » Other

643 0 3

Виж, отново плача за съдбата несправедлива...

Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.

Търся лек за разбитото си сърце...

Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?

Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори?

Знам, всичко хубаво ще се появи някой ден...

Знам, има Един, който вижда и чува навсякъде.

Ние не Го виждаме с очите си, защото е навсякъде...

Той е толкова голям, че само едно голямо сърце може да го побере.

Но кое е това красиво сърце, което преди това не е изстрадало?

Kоя е тази светла душа, която преди това не е преминала през болката?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ani1313 (Ангелина)

Знам много добре какво е чуввството.Ужасно добре...И именно затова вярвам че го имa.Стихчето много ми хареса!

2008-04-12T22:49:23+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Да...има едни който чува и вижда навсякъде...
нека винаги да е до теб...
в живота се редуват хубави и лоши мигове...
важното е да вярваш в доброто и в надеждата...
с обич, Бен Ар. Трогна ме...размисли ме...

2008-04-02T21:36:33+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Когато осмислим болката и тъгата,ще прозрем много истини за самите нас!Вярвай, че всичко, което ти се случва, е за твое добро!Поздрав!

2008-04-02T21:26:20+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0