Виждам те в съня си като реалност.
Макар и да знам, че сънувам те
прегръщам и те целувам.
И знам пак ще се събудя
и ти няма да си тук,
нама да мога да те прегърна,
защото не си тук не си до мен.
Времето ни раздели, живота
не ни даде време да си кажем колко се обичаме. Но знам, че някой ден ще дойдеш в съня ми и повече никога няма да се разделим.
Никога повече няма да се събудя.
© Поля Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
