Вик
И ако теб те нямаше на този свят,
и ако ти не съществуваш още,
защо звезди във тъмното горят,
запалени от болката на дългите ми нощи?
Но теб те има, радост моя и тъга,
небе и ад за мисълта ми.
Мечта и срив, и полет към върха,
възторг и болка, вик на отчаяние.
Ти денем ставаш моя съвест и вина,
и упрек мълчалив за радостта ми.
А нощем се превръщаш в топлина,
изгаряща душата, мен и всичко.
И ако мен ме нямаше на този свят,
(започваш да се питаш посред нощ) -
защо звездите в тъмното искрят,
а ти омаяно ме викаш още.
© Дилианна Димитрова All rights reserved.
