deiz (Дилианна Димитрова)
44 345
Mar 31, 2008, 7:12 PM

Вик 

  Poetry
850 0 14

   И ако теб те нямаше на този свят,

   и ако ти не съществуваш още,

   защо звезди във тъмното горят,

   запалени от болката на дългите ми нощи?

 

   Но теб те има, радост моя и тъга,

   небе и ад за мисълта ми.

   Мечта и срив, и полет към върха,

   възторг и болка, вик на отчаяние.

 

   Ти денем ставаш моя съвест и вина,

   и упрек мълчалив за радостта ми.

   А нощем се превръщаш в топлина,

   изгаряща душата, мен и всичко.

 

   И ако мен ме нямаше на този свят,

   (започваш да се питаш посред нощ) -

   защо звездите в тъмното искрят,

   а ти омаяно ме викаш още.

 

 

 

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??