LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Aug 3, 2006, 8:30 PM

Вина 

  Poetry
624 0 14

Как нощите се тъй изнизват
една след друга без следа
и само спомени пронизват
копнеещата ми душа.


Часовникът тиктака неуморно,
брои минутите,отчита ден
а моите ръце виновно
не успяха да те спрат до мен.


Обръщам се назад да видя
оставям ли след себе си следа.
Една голяма, тежка диря...
криволичи след моята вина.


Да искам прошка, себе си да моля...
дали ще е достатъчно това,
да мога някога да кажа:
"Простих си таз вина"

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления за стиха! Да... на себе си най- трудно прощаваме!
  • "Да искам прошка, себе си да моля...
    дали ще е достатъчно това,
    да мога някога да кажа:
    "Простих си таз вина""
    Поздравления,мила!

  • на себе си най-трудно прощаваме, Роси
  • Здравей Христо,здравей Вероника!
    Радвам се,че текста ви е харесъл!
    Благодаря за комнтарите!
  • Към Етчи!

    Успееш,ли да си простиш вината,
    да тръгнеш с утрото напред,
    значи помирен си със съдбата
    и пътя ти ще бъде лек!

    Поздрав!
  • И този стих ми хареса много!!! Поздрави, Роси!!!
  • Най тежко е от себе си да търсиш прошка
    Особенно когато индивида е много самокритичен.
    Ала веднъж пред себе си щом признал си грешка
    направена е първа стъпка ,човек не е двуличен

    Поздрав за стиха и усмивка в ноща
  • Здравей Джейни!
    Права си за прошката!Много по-лесно е да простиш на другите отколкото на себе си!
    Благодаря ти за коментара!
  • Много болка Роси!
    Поздрав!
    "Да искам прошка, себе си да моля...
    дали ще е достатъчно това,
    да мога някога да кажа:
    "Простих си таз вина""
    Колко по-лесно е да простим на другите, а често на себе си не можем да простим!
  • Здравей Дими!
    Прави ми впечатление,че се появяваш на най-болезнените ми текстове!
    Благодаря ти!
  • Валери!
    Винаги успяваш да вникнеш докрай в съдържанието на текстовете ми!
    Благодаря ти!
  • Здравей Катя!
    Благодаря ти за коментара!
  • Още веднъж - много е хубаво! Приятно пишеш, Роси!
  • Когато мъка едноока
    възседне майчино сърце,
    съдбата става тъй жестока,
    че прави маска нежното лице.

    Дъгата се превръща във вина,
    посипана с тънък скреж,
    не даващ, бликащата добрина
    да се превърне в копнеж.

    Вината тегли чувствата назад-
    чрез спомени се тя преражда:
    от споделения в любовта ни ад,
    ще бликне за живота нова жажда.

    Вземи от мене тази брошка-
    чрез нея дните ти ще се занижат,
    защото в постигнатата прошка,
    ще започнат да се движат.
Random works
: ??:??