Вина
Как нощите се тъй изнизват
една след друга без следа
и само спомени пронизват
копнеещата ми душа.
Часовникът тиктака неуморно,
брои минутите,отчита ден
а моите ръце виновно
не успяха да те спрат до мен.
Обръщам се назад да видя
оставям ли след себе си следа.
Една голяма, тежка диря...
криволичи след моята вина.
Да искам прошка, себе си да моля...
дали ще е достатъчно това,
да мога някога да кажа:
"Простих си таз вина"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
