Ти тръгваш - необятна самота
е легнала лениво във душата...
Далечно, медено, едва-едвa
и неспасяемо не искам да порасна.
Не ме вини - когато обещавах
след болка и надежди да не тичам,
не знаех, че отново ще обичам!
© Мартина Димова All rights reserved.