Винаги се връщаме

Poetry » Love

958 0 11

Износени от дълго скитане,

пребродили в неначертаното

безброя девствени вселени,

споделяме секунди... в бъдеще.

Кръстосали сме сякаш

всички звездни пътища.

И всички паралелни светове

претърсили. До преобръщане.

Сигурно едно е - нищо

никога не ще е същото.

Макар и все на тоя пристан

зажаднели да се връщаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esther (Морела Морт)

Великолепно

2010-12-20T19:59:39+02:00
dark_queen (В.К)

Много ми хареса.

2010-12-03T21:34:19+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Мъдро пишеш младежо! Невероятно за възраста си!
Според мен тук надделява философията. Но любовта е вечния двигател на всичко в тоя свят. Именно тя ни кара да се връщаме. Финалната строфа сякаш ме прерати в Еклисиаст 1-9. Хем е същото, хем не е. Обновлението е непрекъснато. Много дълбоки разсъждения за времето и пространството!
"Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия. " - е казал един гений.

2010-12-03T13:28:10+02:00
странница (Сеси)

Наистина нищо не е сигурно! Поздравления!

2010-12-02T00:57:27+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

<a href=http://vbox7.com/play:54e8fd55>Поздрав!!</a>

2010-11-28T22:42:25+02:00