С пълна чаша вдигнал тост,
изправен гордо под асмата,
повдигащ онзи стар въпрос:
„Добри ли станаха вината?”
„Преливат в сладост, но са вкусни,
защото влажните райони
от сочно грозде са се пръсвали,
като разбити легиони.”
Които с вятъра надават,
отбой, като на латрункули,
оттук в златна мед се ваят
и правят го с омая - руйно.
И ето го, над пълна маса,
приличащ на огромен дъб,
пиян, гласа си бе разпасал,
Във думи - удари на чук...
© Димитър Димчев All rights reserved.