С пълна чаша вдигнал тост,
изправен гордо под асмата,
повдигащ онзи стар въпрос:
„Добри ли станаха вината?”
„Преливат в сладост, но са вкусни,
защото влажните райони
от сочно грозде са се пръсвали,
като разбити легиони.”
Които с вятъра надават,
отбой, като на латрункули,
оттук в златна мед се ваят
и правят го с омая - руйно.
И ето го, над пълна маса,
приличащ на огромен дъб,
пиян, гласа си бе разпасал,
Във думи - удари на чук...
© Димитър Димчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
