Tash (П.Т)
12 10
Nov 5, 2019, 7:49 AM

Виновен 

  Poetry » Love
580 1 3

Нощ и есен се тайно целуват.
Тишината е толкоз омайна,
И брилянти във въздуха плуват,
Всеки носи във себе си тайна.
Вечер есенна тиха и хладна.
Ехо някакво приказно чух,
любов търся да си открадна
И наострям все повече слух.
В стремежа да чуя послание,
Се обърках и някак разбрах,
Че не съм изтърпял наказание
За извършен от мен смъртен грях.
Аз любови оказах стотици
И излъгах безброй светове,
Угасих в много хора искрици,
И превърнах ги във врагове.
Причиних много пареща болка,
Всеки път все едно прегрешение,
В любовта аз една богомолка
С убийство намирам решение.
А сега имам толкова нужда
И отправям апел към небето,
То ми казва че вече си чужда
И виновен съм аз за което.
Но е студ все пак зимата чука,
На вратата на моето сърце,
То е празно на кой ли му пука,
За теб,смело,самотно момче...


© П.Т All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Подобна оценка ме кара да се чувствам горд , благодаря Ви!
  • Много истинско, сърдечно, преживяно. Хареса ми.
  • Знаеш ли, за първи път чета толкова искрена изповед за вина. Чела съм много автори, винаги се усеща, че е просто поза, евтин трик. Вживяването като жертва винаги е печаливша поза. Наистина не съм чела досега някой да признава, че за случващото му се е виновен той самият. Респект!
    Много добре написано!
Random works
: ??:??