Виновен
Нощ и есен се тайно целуват.
Тишината е толкоз омайна,
И брилянти във въздуха плуват,
Всеки носи във себе си тайна.
Вечер есенна тиха и хладна.
Ехо някакво приказно чух,
любов търся да си открадна
И наострям все повече слух.
В стремежа да чуя послание,
Се обърках и някак разбрах,
Че не съм изтърпял наказание
За извършен от мен смъртен грях.
Аз любови оказах стотици
И излъгах безброй светове,
Угасих в много хора искрици,
И превърнах ги във врагове.
Причиних много пареща болка,
Всеки път все едно прегрешение,
В любовта аз една богомолка
С убийство намирам решение.
А сега имам толкова нужда
И отправям апел към небето,
То ми казва че вече си чужда
И виновен съм аз за което.
Но е студ все пак зимата чука,
На вратата на моето сърце,
То е празно на кой ли му пука,
За теб,смело,самотно момче...
© П.Т All rights reserved.
