Виновно (Ако промълвиш)
Пак от немирие спъвах се в въздуха.
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката.
И пак размечтах се за някой фантом.
Нещо пропука се. Вътре във стомната.
Онази, която бях скрила от взор.
Но (ето че) пукнато всеки го вижда.
Над него тъгите ми пеят във хор.
Защо все до теб аз така и не стигам?
Защото. (Със себе си влизам във спор.)
Дано ми простиш. Ще слухтя в бъднината.
А ехото все ще крещи истини.
Пак, вместо към теб, се затичах към мрака.
Ще бъда щастлива. Ако промълвиш.
© Цвет All rights reserved.
