tsveti4ka (Цвет)

Учителско 🇧🇬

Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача, ...

tsveti4ka

Poetry

2017-05-30T18:57:56+03:00 715 1

ножица 🇧🇬

неразумните действия ме бяха покрили
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...

tsveti4ka

Poetry » Blank verse

2015-06-03T20:53:20+03:00 1K

Инвентаризация по женски 🇧🇬

Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...

tsveti4ka

Poetry

2014-03-09T23:18:12+02:00 801

Без никакъв стронций 🇧🇬

Цялата атмосфера се насити със стронций страх.
Блага Димитрова
Сърцата не спят. Те са будни и помнят.
Дълбоко обичат, за всеки горят.
Но сладко мълчат, че не искат съновник. ...

tsveti4ka

Poetry

2014-01-04T18:46:46+02:00 818 2

Лош жребий 🇧🇬

Eдна не знам молитва и мълча.
Звукът от песента към днес политна.
Очите ми откриват дървеса,
в които не гнездят красиви птици.
А птиците - те само са олтар, ...

tsveti4ka

Poetry

2013-08-05T12:48:30+03:00 861

Прилика 🇧🇬

Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...

tsveti4ka

Poetry

2013-06-25T21:16:24+03:00 967 5

Среща 🇧🇬

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...

tsveti4ka

Prose » Short stories

2013-06-18T11:03:42+03:00 987 2

Слаба от сила 🇧🇬

Ще напиша стих двойно заключен.
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам. ...

tsveti4ka

Poetry

2013-06-12T10:07:37+03:00 862

Сън в съня 🇧🇬

"Това е сън в съня,
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...

tsveti4ka

Poetry

2013-05-30T01:30:23+03:00 911

Заглъхване 🇧🇬

Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...

tsveti4ka

Poetry

2013-04-05T16:00:02+03:00 926 1

Изолация 🇧🇬

Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.

tsveti4ka

Poetry

2013-03-19T21:18:27+02:00 916 2

Опитах се 🇧🇬

Потърквам си листата изтощено,
стъблото си претърсвам за надежда.
Но само рижав вятър в него срещам –
сурово-нежен. Късен, блед...
изнежващ. ...

tsveti4ka

Poetry

2013-02-15T07:54:47+02:00 916

Преглъщам 🇧🇬

Каквото съм ти дала,
си остава
на дъното на миналото
кладенец.
От който твърдо искам да избягам... ...

tsveti4ka

Poetry

2013-02-05T19:48:40+02:00 871 2

Фрагменти 🇧🇬

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...

tsveti4ka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-12-31T20:22:07+02:00 986

Сила (незавършено...) 🇧🇬

Не бива да си слаба. Нямаш право!
Не само обещавай да си силна.
Раздадената вяра не изпразва.
А дадената клетва – не е всичко.
Убивай всеки полъх, който идва. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-12-23T17:14:33+02:00 892 1

Същност 🇧🇬

Плаче тихо духовно саможива.
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.
Тази тук е набола и копривна, ...

tsveti4ka

Poetry

2012-11-13T23:31:39+02:00 781

Изстрадано вече копнение 🇧🇬

Привикнах да искам невъзможното. Да чакам безмълвна решения.
Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие.
Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.
В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...
Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти ...

tsveti4ka

Poetry » Love

2012-11-05T15:03:11+02:00 997

Нещо зловещо 🇧🇬

Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-08-29T20:17:03+03:00 851 1

И да тръгна към май със сърце 🇧🇬

Онзи важен човек да се върне,
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-08-27T10:18:47+03:00 823

Нищо(жно) 🇧🇬

Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...

tsveti4ka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2012-08-09T11:16:23+03:00 1.1K 3

О, не 🇧🇬

О, не –
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих. ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2012-06-29T09:56:37+03:00 952 4

Ще ме пъхнеш ли в своята рана? 🇧🇬

Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...

tsveti4ka

Poetry

2012-06-14T00:30:31+03:00 839 4

Не искам да чакам смъртта 🇧🇬

Небето над мен е лимитът.
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-06-12T15:02:57+03:00 833 2

Не желание 🇧🇬

1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...

tsveti4ka

Prose » Short stories

2012-04-25T12:06:02+03:00 1.1K

С излишък 🇧🇬

До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-04-07T02:02:51+03:00 799

Последна жажда 🇧🇬

И няма да съм ти последна жажда.
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...

tsveti4ka

Poetry

2012-02-03T23:42:22+02:00 828

Тя е... 🇧🇬

Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-24T21:00:00+02:00 861 1

До корен 🇧🇬

Не дойдох в този свят, за да бъда щастлива.
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...
Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-22T16:11:52+02:00 1.1K 7

Ти само дръж ме тук (И не изчезвай...) 🇧🇬

Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-21T05:05:26+02:00 901

До вретеното 🇧🇬

Безразлична съм, защото ми се случи.
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-13T13:15:58+02:00 921 2

И тази нощ 🇧🇬

... А слънцето свети в оранжево,
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-08T12:46:02+02:00 836

Различно 🇧🇬

Ще ми липсва всеки път, когато дойде.
И умира. Все така не се насищам.
Все я искам повече от невъзможна.
И именно такава все я искам.
Тя умира - любовта, когато дойде. ...

tsveti4ka

Poetry

2012-01-02T18:59:04+02:00 942 6

... мираж... 🇧🇬

Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-12-30T20:52:06+02:00 811 1

Изнасилено 🇧🇬

Съботно мрачно е.
Тихо, наситено.
Търсено щастие.
Но изнасилено.
А свети в стаята. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-12-24T23:49:26+02:00 876

Безпричинно 🇧🇬

Имаш минало, газещо всичко и...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...

tsveti4ka

Poetry

2011-12-23T10:12:36+02:00 755

Инжекция 🇧🇬

Сякаш вечер тъгата сече
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред ...

tsveti4ka

Poetry

2011-12-09T17:54:06+02:00 863

Ще възкръсва 🇧🇬

Прободох тишината, тихо изравяща
смислите на мойто съществуване.
Тя се сви в кълбо - безшумно злепоставена -
бавно се отдаде на тъгуване.
Дали прочетох - в погледа - или отгатнах, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-12-03T22:56:28+02:00 1.3K 1

Безкрили 🇧🇬

Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...

tsveti4ka

Poetry » Other

2011-12-01T18:09:09+02:00 828 3

Малко 🇧🇬

Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат ...

tsveti4ka

Poetry

2011-11-26T19:49:51+02:00 855 4

Не бързам 🇧🇬

Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...

tsveti4ka

Poetry

2011-11-17T10:21:08+02:00 796 3