rudin (Иван Христов)
1 858

Mar 19, 2010, 12:14 AM

Виртуална любов

Poetry » Love

908 0 11

Отново в плен на снимката от линка! –

лице красиво, нежно и добро.

Стихът ти строен – песен под сурдинка,

от сайта вие кръшното хоро.

Не мога своя поглед да извърна

от този синкав, дяволски екран! -

Любов безмерна в строфите ли зърна

ще бъда в нета принцът ти избран.

Ликът ти в черна дупка се загръща,

далеч, в космичен, бляскав небосвод

и аз летя, в спирала вездесъща,

в убийствен танц към златния ти брод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rudin (Иван Христов)

Ведрина,
Границата между виртуалното и реалното е тънка като ципа на сапунен мехур. Докоснеш ли я, тя се пука и преминаваш в новото пространство. Важното в случая е да имаш желанията да преследваш набелязаната цел. Удоволствието и тръпката по скоро е в пътуването към достигането й, а не в самата нея. Изминал ли си този път, целта се превръща от ефимерна в реална. Трябва само да направиш последната крачка!

2010-03-20T08:07:16+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Щастливец си!!!

2010-03-19T21:24:34+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Ех, този Виртуал - свят шарен и примамлив, обещаващ, съблазняващ...Но ако надникнеш зад кулисите...

2010-03-19T16:18:02+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Илюзорна, виртуална,
но не е така скандална,
Там душата ни сакрална,
се разголва, най-реална.

2010-03-19T09:14:55+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Красива, нереална, нежна, виртуална измислица!!!

2010-03-19T09:05:58+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0