Mar 19, 2010, 12:14 AM
Виртуална любов
Отново в плен на снимката от линка! –
лице красиво, нежно и добро.
Стихът ти строен – песен под сурдинка,
от сайта вие кръшното хоро.
Не мога своя поглед да извърна
от този синкав, дяволски екран! -
Любов безмерна в строфите ли зърна
ще бъда в нета принцът ти избран.
Ликът ти в черна дупка се загръща,
далеч, в космичен, бляскав небосвод
и аз летя, в спирала вездесъща,
в убийствен танц към златния ти брод...
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Щастливец си!!!
-
Ех, този Виртуал - свят шарен и примамлив, обещаващ, съблазняващ...Но ако надникнеш зад кулисите...
-
Илюзорна, виртуална,
но не е така скандална,
Там душата ни сакрална,
се разголва, най-реална. -
Красива, нереална, нежна, виртуална измислица!!!
-
Важното е да си влюбен, Иване, пък остналото...
-
Лети, Поете...тя е там...някъде!
Омагьосват ни, какво да се прави... Съдба! -
Арихо, - че е илюзорна, илюзорна е, а ич?
Пепина, ти ме разби! Направо се сейфвам и ще остане само... перушината!
Ананел и Плами, - благодаря ви, че наминахте и ме харесахте, макар и виртуално. -
Ефимерна е тази любов, RUDIN
Поздрав! -
лети, лети))))))))
-
...А и снимката от линка, дали е точно като оригинала...?
Не може бледолик да киснеш само в спомена.
Да нямаш настояще и цел, нито една.
Да разлистваш само овехтялите страници
И да наливаш в празнотата още празнота.
Да говориш в настояще, а да мислиш в минало
Да задаваш въпрос, а отговора, вече овехтял
допълва чашата на бремето вече истинало,
сгъстява вакума в изстрадалата ти душа.
Остана само перушината от нашите крила
Събрахме мечтите ни в един балон голям.
И жарта раздухахме, но яви се само “Error”.
Аз сейфвах се “сама”, ти още даунладваш.....сам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Границата между виртуалното и реалното е тънка като ципа на сапунен мехур. Докоснеш ли я, тя се пука и преминаваш в новото пространство. Важното в случая е да имаш желанията да преследваш набелязаната цел. Удоволствието и тръпката по скоро е в пътуването към достигането й, а не в самата нея. Изминал ли си този път, целта се превръща от ефимерна в реална. Трябва само да направиш последната крачка!