Виртуално споделена несподелена Love
Виртуално споделена
несподелена Love
Знаеш ли
как трепетно мечтая,
отметнал маската от Виртуала,
да се явя пред теб такъв,
какъвто съм -
присъствено реален.
И с поувяхнал посивял перчем
изпод прикриваща барета накривена,
с жизнена усмивка в сдържаност
от отпаднал вече зъб
в боксинга ми с времето
да опитам с искрено намигване да те подлъжа,
че, видиш ли -
все още не съм толкоз дърт.
И очилато недовиждащ бялото
по сребреещите нишки във косата ти
упорито скришно ще се правя,
че каквато си - си си такава.
Като в публикуваната снимка
отпреди петнадесет.
И да знаеш,
че като реша при теб да дойда -
първо ще те отведа във църква.
Да помоля Дядо Боже за възможност
да ми прости
дързостта, когато те прегърна
такава, де, каквато си.
Ами... каквато си...
И ако приемеш нейде да вечеряме,
после ще те отведа по тъмно
в гробищния парк при мъртвите.
От виното опиянени - да се посмеем
на незримите им ужасии да си върнат
пoжизнено погубеното
от съмнения.
... Знам,
че Сидхарта ставал Буда,
когато се съмнявал.
А май не трябваше
да знам:
от непрестанния стремеж да бъда Буден,
а не проспал
и вълшебството на влюбването,
сега пробуден от съмнения,
че лукаво мога да изгубя
предизвиканата и от теб мечта
да те отведа със себе си във времето -
реших
мечтата
да опазя...
И с нея, благодарен ти,
жизнен да дивея!
+НИК о,Дим-оf
© никодим попникодимов All rights reserved.
