Виртуално споделена несподелена Love

Виртуално споделена

несподелена Love

Знаеш ли 

как трепетно мечтая,

отметнал маската от Виртуала,

да се явя пред теб такъв,

какъвто съм -

присъствено реален.

И с поувяхнал посивял перчем

изпод прикриваща барета накривена,

с жизнена усмивка в сдържаност

от отпаднал вече зъб

в боксинга ми с времето

да опитам с искрено намигване да те подлъжа,

че, видиш ли -

все още не съм толкоз дърт.

И очилато недовиждащ бялото

по сребреещите нишки във косата ти

упорито скришно ще се правя,

че каквато си - си си такава.

Като в публикуваната снимка

отпреди петнадесет.

И да знаеш,

че като реша при теб да дойда -

първо ще те отведа във църква.

Да помоля Дядо Боже за възможност

да ми прости

дързостта, когато те прегърна

такава, де, каквато си.

Ами... каквато си...

И ако приемеш нейде да вечеряме,

после ще те отведа по тъмно

в гробищния парк при мъртвите.

От виното опиянени - да се посмеем

на незримите им ужасии да си върнат

пoжизнено погубеното

от съмнения.

... Знам,

че Сидхарта ставал Буда,

когато се съмнявал.

А май не трябваше

да знам:

от непрестанния стремеж да бъда Буден,

а не проспал

и вълшебството на влюбването,

сега пробуден от съмнения,

че лукаво мога да изгубя

предизвиканата и от теб мечта

да те отведа със себе си във времето -

реших

              мечтата

                                да опазя...

И с нея, благодарен ти,

жизнен да дивея!

+НИК о,Дим-оf