Вирус

Един безкраен поглед в една случайна среща

успя непознати светове да разкрие.

Една ръка, за „здрасти” протегната,

накара сърцето ми с нов ритъм да бие.

Нахлу внезапно, тихичко, но твърдо

в мойта малка, подредена вселена.

Покори ме със поглед, завзе ме безмълвно

и всичко познато и мое отне ми.

Помете ме като торнадо силно, безвъзвратно.

Пречупи търпеливо всяка плаха съпротива.

Така обърна всичко старо наобратно,

че понякога от страст чак цялата се свивам.

Настани се в сетивата, открехна ми сърцето,

в което, мислех, няма място вече за никой.

Постепенно издълба си място там, където

самата аз дори не бях надниквала.

Като вирус зарази кръвта ми,

създаде жажда непозната досега.

Запали неизгасващи огньове нови,

изгори ми и сърцето, и ума.

Любов ли бе да те опиша?

Страст ли бе да те почувствам?

От копнеж по теб ми е трудно да дишам,

от лудост да те имам цялата настръхвам.

Целуваш ли ме - от удоволствие примирам,

не мога да мисля и главата ми изтръпва.

Когато ме любиш, сякаш времето спира,

вулкани изригват и всички звуци замлъкват.

Докоснеш ли ме, изгарям и пулсирам.

С всеки поглед и жест ме привличаш.

Как искам с теб всяка нощ да заспивам,

до теб да се будя и само мен да обичаш.

В ръцете ти се прераждам за ново начало.

Твоя съм, вземи ме и ме обожавай.

Върху голото ми ненаситно, потно тяло

само твоя мъжки отпечатък слагай.

Искам мен и само мен да сънуваш,

да желаеш и целуваш  само моите устни.

Когато ме няма, да си като от треска бълнуващ,

да ти липсвам до болка и кух да се чувстваш.

Не бъди мечта, а реалност бленувана,

да открия в теб и пристан, и спасение.

Не ме наранявай, а само лекувай.

Вместо зараза, бъди изцеление...