Jun 20, 2013, 5:52 PM  

Високо

  Poetry
981 0 8

    ВИСОКО
            „Ние мислим, че Бог ни гледа
             отгоре, а Той ни гледа отвътре.“
                                      Жилбер Сесброн                   
      
    Отдавна съм отрязала  косите.
    И никак не приличам на принцеса.
    Заключени във кула са мечтите.
    И викат ме. Ала не знам  къде съм.

    Потърсих се в очите ти. Изтръпнах.
    Щастлива ли? Къде ти! Нищо общо...
    Добре де, ще призная, че излъгах.
    По-истинска не съм била... Изобщо!

    Е, малко ми е хладно, пък и тясно.
    Ще трябва даже сякаш да се сместя.
    Че доста лунолики и прекрасни
    принцеси  май отсядат тука често.

    И дълго, дълго може да се губя
    по странните пътеки на сърцето.
    Там ангели играят си на влюбване.
    Но Бог не гледа само от небето.

    Той някак си отвътре ни разглежда...
    В очите Му е топло и широко.
    Оставил ни е стълба и надежда
    за кулата в небето си  високо.

                
              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....