ВИСОКО
„Ние мислим, че Бог ни гледа
отгоре, а Той ни гледа отвътре.“
Жилбер Сесброн
Отдавна съм отрязала косите.
И никак не приличам на принцеса.
Заключени във кула са мечтите.
И викат ме. Ала не знам къде съм.
Потърсих се в очите ти. Изтръпнах.
Щастлива ли? Къде ти! Нищо общо...
Добре де, ще призная, че излъгах.
По-истинска не съм била... Изобщо!
Е, малко ми е хладно, пък и тясно.
Ще трябва даже сякаш да се сместя.
Че доста лунолики и прекрасни
принцеси май отсядат тука често.
И дълго, дълго може да се губя
по странните пътеки на сърцето.
Там ангели играят си на влюбване.
Но Бог не гледа само от небето.
Той някак си отвътре ни разглежда...
В очите Му е топло и широко.
Оставил ни е стълба и надежда
за кулата в небето си високо.
© Алина Стоянова Всички права запазени