Визуално стихотворение
Видях във парка старец със старица,
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе…
Дали скандал е нямал помежду им?...
Как са задържали любовта?...
Дали ще съумея само с думи,
две сърца в едно да събера?...
Те сякаш бяха кораби наземни,
които съпровождаха мига.
Сега дори, прекрачвайки предела,
не искаха да си загърбят любовта…
Две сенки от живота немислимо
ще ми се тикат с визия в ума...
Аз зная, че до мен сега те има,
но няма го звънтежа на мига…
Когато стана потреперващ старец,
а ти старица според битието,
ще чакам обичта да ни е мания,
а страстите ни - птици във небето…
държащи се любовно за ръце.
Дали все още много се обичат?
Въпросът ежедневието взе…
Дали скандал е нямал помежду им?...
Как са задържали любовта?...
Дали ще съумея само с думи,
две сърца в едно да събера?...
Те сякаш бяха кораби наземни,
които съпровождаха мига.
Сега дори, прекрачвайки предела,
не искаха да си загърбят любовта…
Две сенки от живота немислимо
ще ми се тикат с визия в ума...
Аз зная, че до мен сега те има,
но няма го звънтежа на мига…
Когато стана потреперващ старец,
а ти старица според битието,
ще чакам обичта да ни е мания,
а страстите ни - птици във небето…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
