Doaiva (Ан)
17 21
Aug 1, 2006, 12:07 PM

Влака 

  Poetry
806 0 5
Слънце и прозорец,
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало,
стари стъпки в кал....
С напукано лице
и железни зачервени устни,
озъбени на сутрешния мрак,
поредна спирка ще напуснат
вагоните на моя влак.
Така приятно е
на старите седалки,
прокъсани къде ли не,
да се протегнеш
и отпуснеш малко
сутрин с чашката кафе.
Всички се познават -
като на голяма селска сватба.
Един те ръчка,
друг побутва с крак,
а ти безумно им се радваш...

© Ан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??