Doaiva (Ан)
17 21
1 ago 2006, 12:07

Влака 

  Poesía
748 0 5
Слънце и прозорец,
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало,
стари стъпки в кал....
С напукано лице
и железни зачервени устни,
озъбени на сутрешния мрак,
поредна спирка ще напуснат
вагоните на моя влак.
Така приятно е
на старите седалки,
прокъсани къде ли не,
да се протегнеш
и отпуснеш малко
сутрин с чашката кафе.
Всички се познават -
като на голяма селска сватба.
Един те ръчка,
друг побутва с крак,
а ти безумно им се радваш...

© Ан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??