Обичам те, до отмаляване.
Умирам от дългото чакане.
Желая те, до изпепеляване.
Цялата сега съм в очакване.
Равномерно вече не дишам.
Сърцето ми за теб бие лудо.
Искам във мен да те вдишам.
На глътки бавно да те отпия.
Отмъкна моето спокойствие.
Отмъкна и съня ми безумен.
Откъде дойде това бедствие,
че оказах се жена влюбена.
© Ивелина каменова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Задръж това чувство!