Влюбена соната
В дъжда на моята безкрайност
се раждат в няма безнадежност
световете на мечтите.
Избуялите ми спомени са като вихър,
приютили вечност, дълбоко във очите.
От облаците на съдбата
с краткост се преливат
във ръце от белота и святост.
Прегърнали дъга от цветност,
омайващо танцуват ми в душата.
Разплетени във капките - сълзите
се преливат някъде далече в синевата.
И се прераждат в неизбежност,
напоили с чувственост земята.
А сенките божествено препускат,
преплели се във полета на птици.
Рисувани, целувките на ангели,
с надеждност се потапят в светлините.
Разпръскали искри от любовта,
жадувано опиват се сърцата.
И пренаписват за обреченост
своята красиво влюбена соната.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
