16 мар. 2008 г., 15:30

Влюбена соната 

  Поэзия
1001 0 14

В дъжда на моята безкрайност

се раждат в няма безнадежност

световете на мечтите.

Избуялите ми спомени са като вихър,

приютили вечност, дълбоко във очите.

От облаците на съдбата

с краткост се преливат

във ръце от белота и святост.

Прегърнали дъга от цветност,

омайващо танцуват ми в душата.

Разплетени във капките - сълзите

се преливат някъде далече в синевата.

И се прераждат в неизбежност,

напоили с чувственост земята.

А сенките божествено препускат,

преплели се във полета на птици.

Рисувани, целувките на ангели,

с надеждност се потапят в светлините.

Разпръскали искри от любовта,

жадувано опиват се сърцата.

И пренаписват за обреченост

своята красиво влюбена соната.

 

Т.К.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??