Влюбеният месец
Влюбеният месец
/ Приказка /
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома.
От дете била сираче,
гледали я две сърни,
не ѝ давали да плаче,
искали да не тъжи.
Месечко самотен бродел
късно, късно през нощта,
на прозореца ѝ спирал,
скитал си се ей така.
Много се заглеждал в нея,
в хубавото ѝ лице.
Мислел си, че лесно може
горе да я отнесе.
Да живее сред звездите
в синия богат палат,
те да ѝ красят косите,
пълни с земен аромат.
Но девойката щастлива
не узнала за това,
спяла си така спокойна
и безгрижна при това.
Тъй минавали са дните
неусетно, без следа,
влюбеният месец страдал
по красивата мома.
И когато се наканил,
всичко да ѝ обясни,
Слънчо златен го преварил
и целунал я с очи.
Само Слънчо можел нежно
да ѝ шепне през деня.
Неговото мило слово
носело ѝ топлина.
И девойката красива
станала му тя жена.
Много радостна, щастлива
на небето заживя.
Оттогава в късни нощи
Месечко въобще не спи,
тайно ходи ѝ на гости
и за нея той тъжи.
Затова така се скита
блед, нещастен, без мечти.
Рано сутрин по тревата
сипе бисерни сълзи.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
