Влюбеният монах
Влюбеният монах
Кажи, Невольо, що дявол прокле ме
сън да нямам, вкус не усещам,
в страст потънах, красота закле ме,
дадох обет - думи ли да връщам?
На Него се врекох, син бях верен,
черна роба носех, бяла бе душата.
Ден и нощ обзе ме блян немирен,
устните потрепват, видя ли снагата.
Грешник съм вече, усетил наслада,
време на избор за мене настана,
облик бледнее пред хубава Рада,
как пред Отеца сам да застана?
Кажи, Невольо, що да направя -
мъки да давя, молитви да пращам,
в светена вода грях да удавя,
с ръце на монах любов ли да хващам?
© Борислава Найденова All rights reserved.
