Влюбеният монах
Кажи, Невольо, що дявол прокле ме
сън да нямам, вкус не усещам,
в страст потънах, красота закле ме,
дадох обет - думи ли да връщам?
На Него се врекох, син бях верен,
черна роба носех, бяла бе душата.
Ден и нощ обзе ме блян немирен,
устните потрепват, видя ли снагата.
Грешник съм вече, усетил наслада,
време на избор за мене настана,
облик бледнее пред хубава Рада, ...