16 mar 2008, 16:03

Влюбеният монах

  Poesía
1.1K 0 10

Влюбеният монах

 

Кажи, Невольо, що дявол прокле ме

сън да нямам, вкус не усещам,

в страст потънах, красота закле ме,

дадох обет - думи  ли да връщам?

 

На Него се врекох, син бях верен,

черна роба носех, бяла бе душата.

Ден и нощ обзе ме блян немирен,

устните потрепват, видя ли снагата.

 

Грешник съм вече, усетил наслада,

време на избор за мене настана,

облик бледнее пред хубава Рада,

как пред Отеца сам да застана?

 

Кажи, Невольо, що да направя -

мъки да давя, молитви да пращам,

в светена вода грях да удавя,

с ръце на монах любов ли да хващам?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...