Mar 7, 2005, 10:52 AM

Влюбване

  Poetry
1.2K 0 0
Усмивка лъчезарна просто покажи..
Очите сини към мене устреми
и устните си чувствени с прегръдка нежна
до моите за дълго..дълго долепи. 
И тогава..О, тогава в живота ми
огромна буря се задава, възправя се над мен...
И любовта страхотна..като гръм ме поразява..
И тогава..О, тогава...този свят безмълвен е..
Просто нищо друго не остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Асенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...