Вместо сбогом
Какво да си приказваме, Животе?
Та с тебе вече всичко сме си казали...
Разпъна ме на повече Голготи,
отколкото за някой са предсказвали.
А спомням си, когато те обикнах,
кълнях се, че пророците са сбъркали...
Но бърках аз. Със времето привикнах –
животите отлитат като щъркели.
Нима ще се надлъгваме, Животе?
Та с теб и по-безсрамно сме се лъгали...
Надбягвах те и хвърлях си хомота –
настигаше ме винаги зад ъгъла.
След хиляди луни все още тичам.
Децата си оставих неокърпени...
А ти си твърде стар и анемичен
със житен клас да жънеш мойте сърпове.
Защо да се сбогуваме, Животе?
И с теб, и с Бог отдавна се прежалихме.
От толкова намерени кивоти
веднъж не се зачетох във скрижалите...
Допивам и последната ти изба,
пияна ще си тръгна. Но пречистена.
За мен не си пророчество, а избор.
И аз избрах последната си истина.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
