Вместо телеграма...
ВМЕСТО ТЕЛЕГРАМА...
Как се люшна, от радост, Небето!
Седем дни, полудяло, гърмя...
Нов живот – дар свещен за детето.
Свидна рожба – на Майка Земя.
Бе угаснал денят вече в здрача.
А за мен – вечно слънчев е той.
Дума дадох, и в стих, да не плача.
Но... Сърцето не знае покой.
Прошка искам, за кой ли път, сине.
Все пропускам – поредния тост…
Що вода се изля... Ех, години!
Неизменно, Дъждът е твой гост.
Той на празника пръв те посреща.
Поздравява те... Пак преди мен.
И с целувка, неземно гореща,
с теб изпраща деня ти – рожден.
Да ревнувам от Него? Не мога.
И в пороя – редя благослов…
Сине мой, да си жив - моля Бога.
Твоят Дух да пребъде...
в Любов!
© Павлина Стаменова All rights reserved.
