Jan 25, 2011, 3:02 PM

Внезапно

  Poetry » Civic
534 0 1

„... Очите ми са пълни със видения,

   душата – с химни към Нощта.”

Емануил Попдимитров

 

На мъката в нощта,

във черните лъчи,

внезапно

ме посети любов –

като вълшебен звън!

 

Съзрял копнеещия зов

на две очи.

Удавени

във безпределна самота…

 

Но всичко се оказа сън.

 

Иван Бързаков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бързаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...