Не позволявай
да ми вали върху думите -
прецъфтели бадемови стихове,
крехкорозови, сякаш от тях
пролетта ще излюпи
своите луднали
ветрове с топъл дъх на надежда!
Не позволявай
да се родят във калта
несбъднатите ни срещи
и, застанали под капчуците,
да обвият със сивата прежда
на отчуждението
беззвучно
тази тъй лелейна надежда
за пробуждане.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
