Не позволявай
да ми вали върху думите -
прецъфтели бадемови стихове,
крехкорозови, сякаш от тях
пролетта ще излюпи
своите луднали
ветрове с топъл дъх на надежда!
Не позволявай
да се родят във калта
несбъднатите ни срещи
и, застанали под капчуците,
да обвият със сивата прежда
на отчуждението
беззвучно
тази тъй лелейна надежда
за пробуждане.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
