Внуците
770
0
2
ВнуцитеВ Драгойново сме седем души:три възрастни и четири деца. Тук само детски глъч се слуша и пълни с радост нашите сърца. Двете момчета са големи и те командват този детски свят... Решават свои теореми и ни показват кой е кум и сват! Светът ни е за тях създаден... Те от батака ще ни изведат! Но в патоса си най-естраден не могат да ни разберат! Понякога аз им се сърдя... Най-вероятно е да не съм прав! Не мога аз да се разгърдя и да покажа неспокоен нрав! А малките са пет годишни, все щъкат милите, с беди край нас. За мен са мойте дни предишни, и затова над тях аз нямам власт... По цял ден те ни разиграват... Те в своя малък свят над нас стоят, енергията си раздават, докато вечер във леглото спрат! Аз искам да съм царят на селото и затова се правя на сърдит и все завършвам свойто дело така, че аз да си остана мит! Тепърва те ще са в живота... Но първо трябва да го разберат! Да тръгнат те от мойта кота и да надграждат своя дълъг път! |
© Христо Славов All rights reserved.
