Воинът
Над планини, морета и гори,
отеква дълго чакан боен вик.
В сърцата огън той да разгори,
само във единствен миг!
„Напред!” рог мощен призовава.
И тръгва, препуска вече той!
Воинът, пред безсмъртна слава,
на прага на последния си бой,
не сеща вече студ, ни зной...
О, тъй сладка, но горчива сеч!
Забравена е всяка мъдра реч.
И най-високата цена ако платя,
пред своя враг глава не ще склоня!
В небесата бурята надига глас...
Нима сега не е най-верният другар
острият стоманен меч?
Да зърна в този адски час
аз своя дом - най-ценен дар!
Но не, не ще се върна веч...
© Александър All rights reserved.
