Потъваш в младото сърце, търсейки покой,
наранено силно, но с призвание - герой,
събуждам огън от жарава и пожар ще е в миг,
уязвим ли бях, но днес съм аз войник
и топлите сълзи и буен нрав излял съм тук
и сам по пътя ще вървя с магията на своя дух,
нима война не чакам, ала търся мир,
но призван съм да стигна аз до края,
човек да бъдеш, но изкуство е да си велик,
от рани ще загина, но като войник.
© Аз All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
