ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
Apr 11, 2009, 8:33 AM

Восък и пламък

1.9K 0 41

 

 

 

 

 

 

              Восък и пламък

 

 

 

Ако е вярно, че размерът на свещта

на Живота отразява дължината,

то пламъкът, даряващ Светлина,

е мъдростта, събрана във душата...

 

 

И когато се запали нова свещ,

пламъкът едва се мержелее...

Най-ярък става той и най-горещ

над восъка, когато надделее!...

 

 

Дано намеря златната среда,

балансиращ на Живота със везната!...

Кога са най-устойчиви свещта

и пламъкът? - разпръскващ Светлината!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • niko_niko (Нико Ников)
    niko_niko (Нико Ников)
    Супер!
  • MAGO1 (Димитър Митрев)
    MAGO1 (Димитър Митрев)
    "За да живее човек дълго,трябва да остарее!"
    Колкто повече даваме от себе си,токова по-голяма е ползата от нас!
    ираза "ИЗГОРИ ЗА ДА СВЕТИШ "ПРИДОБИ ДРУГ СМИСЪЛ ЗА МЕН СЛЕД КАТО ПРОЧЕТОХ СТИХА ТИ !МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ!
  • CherniqtEzdach (Черният Ездач)
    CherniqtEzdach (Черният Ездач)
    :О) Много,много красиво и така мъдро :О) БРАВО...!!!!
  • джуди (Гинка Любенова Косева)
    джуди (Гинка Любенова Косева)
    Намерил си я вече средата и светлината,скъпи приятелю,
    та нали всички те четем с нетърпение ,а пък аз се поучавам от мъдрите ти редове. Прегръщам те и ти благодаря!
  • face04 (Таня Кирилова)
    face04 (Таня Кирилова)
    Стана ми светло на душата,човече!Сага разбирам колко са ми липсвали твоите стихове!Поздрав с усмивка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0