Jun 29, 2007, 4:10 PM

Врагът в далечината

  Poetry
716 0 0

Този невидим враг -

проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,

не мога да погледна в очите й -

да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...

Далечината,

която ми отне от най-добрите приятели,

сякаш с невидимата си шепа загреба част от сърцето ми

и го разпръсна по света.

Същата далечина,

която само студено разделя

и застава в средата на обичта, да разбие кръга с празнотата си.

Онази далечина,

в която постепенно избеляват цветните думи

и спомените се превръщат в неразгадаеми символи.

Далечината на времето и пространството,

която изпива смеха помежду ни

и ни оставя безвъздушно и стерилно да почукваме по клавишите на душите си във вакуума на потъналите в монитора чувства...

Далечината,

която засяда в гърлото и мълчи,

която убива всяко човешко присъствие...

която е само отсъствие,

счупило на парчета общите ни пътища.

Вглеждам се в далечината привечер... -

в мъгливата й безпосочност чувам как бият сърцата на приятелите ми

и усещам,

че някъде там и моето сърце тупти с тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...