Ще сменя бравата.
Дори цветът на вратата.
Прахът по камината -
белег от отминала страст.
Струва си. Да те запомня.
Най-приятелската,
най-мръсната любов.
Струва си.
Да те вградя в сърцето си.
Струва си.
И мандаринката.
След чаша водка.
Потъвам в стъкленицата от лед.
Като в смърт.
Бягам от студа.
От душата си.
© Яна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
