Feb 2, 2011, 9:28 AM

Време да обичаш 

  Poetry » Other
1412 0 10

Преди последния гонг на Живота

рундът ще свърши с броене до десет.

От последната, пак до първата нота,

дните Ти ще летят като песен.

Безпомощен, отстрани ще надничаш,

ще поискаш да станеш отново.

Ще обещаваш до гроб да обичаш

и да не съдиш душите сурово.

Ще поискаш да правиш Любов,

която си стъпквал до ярост.

Ще се вричаш на изгрева нов -

да го срещаш с копнеж чак до старост.

В нечий поглед ще дириш съчувствие,

вдигнат палец, знак за помилване.

Но обзет от хладно предчувствие,

ще пропадаш след всяко засилване...

Ще поискаш първо причастие,

прогледнал в свръхново съзнание,

ще се влюбиш в изгряващо щастие,

изковано в безброй изпитания.

Десет пъти към Бог ще надничаш,

десет пъти ще скъсаш с греха си.

Времето,

дето си отделил да ОБИЧАШ,

единствено може да върне дъха Ти!

От последната, пак до първата нота,

ще премине всеки миг като песен.

Колко кратък изглежда Живота

и колко скъп – в тези

последните десет...

 

Кирето, Бургас

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??