Време е!!!
В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме-
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата
/да, после е лесно да плачем/,
но видим ли ножът и брадвата,
страхът пред достойнството крачи.
Душите бездушно затворили,
/ни чул, ни видял, ни разбрал/,
превръщат ни в сенки и зомбита
във свят, що без чест е умрял.
Че лесно е други да хулим,
/държава, родина, народ.../,
а в свойта черупка да молим,
единствено с нас да е Бог.
Докога ще сме глухи и зрители
на тази безумна война?
Докога ще оставаме мнителни,
че всеки е тук със вина?
Е, време е! Нека отхвърлим
дяволът черен на глас.
Злото в ада навеки да върнем,
та децата ни бъдат сред нас!
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За това трябва ние да се променим, Валери! Няма как да съдим другите, а ние да сме апатични зяпачи, които после реват .
-
Каквото и да кажа, ще е недостатъчно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Последствията - страшни!
Искрена съпричастност и непримиримост със злото в живото ни.
Поздрави!