Feb 18, 2009, 12:30 AM

Време е да се "събудим"!

  Poetry » Civic
1K 1 8

*          *          *

Робуваме ли, или сме подваластни
на скрупули и грозни правила,
на чужда воля - тъпи "басни"
катранът в белите крила?...
И някак негодува съвестта ни,
по бръсначите танцува его,
убивайки в зародиша страстта ни
полекичко превръщайки ни в... него.
Каквото и да прави същността ни,
да крещи или да страда тихо,
все в някого посява рани
а... в други, леко се усмихва...
Но, когато свободата е в ръцете ти,
макар понякога и неразбрана,
живота преминава през сърцето ти,
а в душата плахостта е няма.
Тогава губиш се - незнаеш кой си,
куража много - силите оскъдни,
впусни се в нея и... не бой се!...
Мечтата ти пък... може да се сбъдне!
Така си е - объркан свят, 
уж ясно всичко, а сме в... дупка,
копнеем за свободен бряг,
а вместо чайки - пълно е с... гугутки.
Свободата "Санчо" живее във душата,
изгубиш ли куража, си обречен
тогава ще изчезнеш с тишината
във свят незнаен и... далечен.
Понякога размиват се представите
изгубваш се, не знаеш кой си,
усещаш се един от...слабите?!...
Е... и аз съм с теб,

върви... не бой се!...

*          *          *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е... и аз съм с теб, върви... не бой се!...
  • След лутане из тишината и търсене на музата си се завърнал цял и още по образен !Поздрави за стиха !Добре дошъл сред чайки !
  • Краят ми хареса, тъкмо се канех да ти пиша, че не си от слабите и хоп, оказа се опората!

    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Харесва ми!
  • Еха!
    Така си е - объркан свят,
    уж ясно всичко, а сме в... дупка,
    <A href="http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9750&Level=1">копнеем за свободен бряг,
    а вместо чайки - пълно е с... гугутки.</A>


Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...